Венеро, богинйо ти на любовта ,

плени ме тя със своята огромна красота.

Купидон уцелил ме е със стрела.

Лицето и като  изваяно от мрамор е,

а нейната коса като източна коприна тя,

неповторима на цялата земя.

обърна се към нея аз,

ти имаш меден глас,

нослето ти ме радва  всеки час.

Бускитети сладички,

карат те сърцето да тупти.

Ала тя сякаш знае,

че с теб по красота

може и сравнява се сега.

Иван П. Александров 19.10.1998 год.