Ден, нощ и болест. Деня сме мрачни уморени, От лекарства за болежки, сме опиянени. Ноща преследват ни проблеми не решени. Съня отива си и идва той на смени. И ети пак идва деня, А ние уморени още, от ноща. И молисе да дойде пак отново тя. Да легнем ни, да се събудиме без болестта. Защото болен ли си ти, Билеста на теб ти се лежи, а и на бклизкте тежи. За обществото си ненужен ти. Но близките обичат те и искат да си жив уви. Пенсия за болеста само 122 Ток 40 та 50 дори, Вода парно още 100 ги ти сложи. А за лекаства и храна, Работата е божа от къде пара. Живея аз в Абсурдистан. Моята родина е това, Но обичам я въпреки че на смърт обирича ме тя. България най-великата и най-красива на света, поне в моята моята мечта, и вмоята душа. Иван П. Александров това съм аз авторът на това стихотворение. Инвалидна пенсия отказах предпочетох да се боря да си търся работа или да умра в борбата си за България от моята душа. Пиша това стихотворение на 30.07.2018год. 3 дни след като съм излязъл от държавна болница Св. Иван Рилски