Да такова нещо има,

Пролед псред зима,

 времето се промени,

температурите скочиха за часове а не за дни.

А вън е тъй красиво,

кафяво ала без да има сиво.

и с обляните от залеза лъчи.

Небето чисто скилометри виждаш ти

И няма ги задръстваня и няма ги коли,

 всеки радва се на сънчеви лъчи.

А през деня то топло даже бе,

сега пък е истински красиво, синйото небе.

И облачета бели синкави и сиви,

Туктаме  показват се игриви.

Но на всякъде е пълно то със светлина,

Като нова надежда ,като нова зора.

И искаш залез да не свъшва гледката да остане така,

За миг дори да спре за миг във вечността.

Но времето отлита бързо изчезва тази краота,

искоро ще настъпи както спомените мрачни и ноща.

И мигът го няма ,както и случилото се сега,

 пролет посред зима обляно всичко с нежна слънчева ръка.

Но спомена дано остане спомена в нашата душа ,

Спомена за красота дано запечатисе както са се запечатили и гадните неща.

Иван П. Александров 16.01.2013 год. 16:52 часа