Бедни мой писателю, поете мил,

 в стихове и разказази душата си разкрил.

Разкъсан си от живота ти кат крокодил,

неможеш с писане изкара си пари,

 душата харние се с реалити.

И кой му пука за думи разкази,

на кой му пука стиъх добър ли е,

важното е да го пее някое чалга...

важаното е на даман да се понрави той ,

независимо дали душата е в покои.

Поете ти с душа нима не осъзна ,

че видили я ще разкъса я света ,

че само ти останал си с душа ,

че хората тоботи са бездушни същества.

Писателю нима ти неразбра ,

че нямат хората фантазия,

че  думите са празнота ,

че вече всико е 3 де неща.

Писатели поети мили ви деца,

на едни отминали отдавна времена.

с писне неможеш да изкара дори и само за храна. Такава е бездушна реалността.

Иван П. Александров 16.01.2013 год.17:24 часа.