Цялото небе е посивяло,
от линиите облаци е потъмняло.
Но има нещо тъй красиво в това,
макар да е просто различни нюанси на сивота.
Може би защото живота ни и той така навлязал е в сивота,
или защото упокоява забъзаната ни душа, а може би защото не натоварва изморените очи.
И вятъра студен усещаме го ни ,
навън забързани в тази сивота,
наречена работническата съдба.
Защото няма почивка нямаш миг,
а без работа останеш ли ,
главата от притеснение щете заболи ,
че нямаш ти пари.
Иименно за това не забелязваш ,
че и в този студ в тази сивота,
има своята есенна красота.
Как вятъра разклаща листенцата,
като златни пендали на главите на пиченцата.
Как птиците танцуват своя танц,
и борят се с вятра и създават те неповторима красота.
Макар в нашата душа да е навлезла сивота,
да поспрем за миг и да загледаме ни тази красота.
Качено на 14.11.2012г. иван п александров.